StihoveBG.com
Начало Творби Автори Клубове е-издания е-книжарница Истории Лексикони SMS-и Форум Чат Други
Начало

Наши приятели

Истината е, че...
Профил Творби Е-издания Приятели

профилна снимка

  chat чат с автора
  vote гласувай за автора
  message пиши на автора
  comment коментирай автора
  friend добави в приятели
  block блокирай автора
  assistant известител
  alert сигнализирай ни
 anonimniq.stihovebg.com (моя адрес)
потребителско име  ANONIMNIQ
статус  VIP автор ( стани VIP )
регистриран(а)  03.11.2006г.
име  Georgi
пол  мъж
години  24
зодия  Козирог
местожителство  Бургас / България
творби  197
гласове  155
web сайт  http://the.blog.bg
ICQ  
последен вход  2008-05-12 01:47:31

Информация: Роден на 29.12.1983 г. в град Бургас. Романтик ;)

Понякога нещата които не можем да променим, накрая променят нас.
----
"I am faster than you, stronger than you. Certainly I will last much longer than you. You may think that I am the future. But you’re wrong. You are. If I had a wish, I wish to be human. To know how it feels to feel. To hope, to despair, to wonder, to love. I can achieve immortality by not wearing out. You can achieve immortality simply by doing one great thing. KEEP WALKING"
----

Миро - Губя контрол когато...

Губя контрол, когато теб те няма
В теб виждам смисъл, за да остана
Сгушена в мен рисуваш свят за двама
Ако се пуснеш, аз ще те хвана
Никой преди теб не ме е обичал
Няма след теб друг на теб да прилича
Всеки мой ден, в който теб те няма
Губя контрол...

Интереси: „Поезията е публична самота.
Твориш, за да те чуят хората... “

КЪДЕ СИ

Павел Матев

Изплъзващата се следа
отчаяна потъна в бяло...
Една невярна свобода,
наречена от нас раздяла,
запълва всичко. Мрат звезди.
Изчезват есенните шарки.
Мълчат вечерните води
изпод оголените арки.
И бели мигове горят.
И лунен въздух се разлива
над изоставения път...
Къде си?
Беше ли щастлива?
Умопомръкващата степ
ме вика тая късна вечер.
Не зная пак дали при теб
или от тебе по-далече.
Там, дето думите ни спят,
в неозвучените полета,
където птиците мълчат,
защото не мълчи сърцето...
И аз се движа - слаб и сам -
подир съдбата си човешка.
И вече чувствувам и знам,
че тази свобода е тежка.
-------------------------
Павел Матев

Излязоха неравни ветрове.
Тополата си мъчеше листата.
Небето се разделяше на две-
дотука -слънце, облаци-нататък.

Денят дойде. И вече осъзнах,
че е останала зад мен междата.
И в равносметката ми няма страх,
дотука Слънце, облаци нататък.

От облаците моето лице
ще потъмнява- часове, години...
Ще ми показваш като на слепец
къде е този цвят: небесносиньо.

Ще се помъча да те разбера,
ще ме насочваш: гледай ми ръката!
И ще се вместя в тъжната игра:
дотука-слънце, облаци-нататък

Важно: Страницата се кешира! Обновяването е на всеки 5 минути, т.е. всички промени стават видими до 5 минути!

Снимки Любими творби Любими е-издания Коментари
Вход

  потребител:
         парола:
                     

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика
   Потребители: 7074
   Автори: 1857
   Произведения: 39336
   Съобщения: 196033
   Лексикони: 1730
   Коментари: 53733
   SMS-и: 754
   Снимки: 4099
   online: 67

За контакти За СтиховеБГ Права и задължения FAQ Дарения Блог разработил: bliznaka
Bulgar-BG.com | Clix.bg - виж какво се случва | BGTelevizia.com | Авто Обяви | Картички БГ | Pic4e.net | Chukni.com | Teentopic.net
Любовни писма | Occultism.biz | Игри и Кефче | Онлайн библиотека | Предавател.ком | Far.bg - Новини и Блогове | Еxooo.com