Приказка

Ти помниш ли преди милион години
сред облаците-стъкления замък,
как старостта тогава победи ни?
Сърцата ни-превърнаха се в камък!

Ти спомняш ли си малкото момиче
как гонеше звездите в небесата,
как после то превърна се в кокиче
и зимата-прекърши му душата?

А спомняш ли си лунната разходка,
под нас луната кротко как блестеше,
как плавахме в космическата лодка,
сред тишината...двамата...далече?

Ти помниш ли планетите по пътя
как топлиха душата ти ранена,
как принца в мрака нежно те прегърна
и те отнесе в своята вселена?

Спомни си пак за малката принцеса
в мечтите си как литваше в безкрая,
и ако пак готова си ... да литнем,
подай ръка-аз още те желая!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2007-02-09
прочитания: 184
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46667
   Съобщения: 193922
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70148
   SMS-и: 803
   Снимки: 4756