За теб...

Отново застанал пред кръстопът,
не знаейки накъде да тръгна,
дали да те обикне моята кръв и плът -
към робството на любовта да посегна.

Чудно нещо при мен дойде,
но името ти ще запазя в тайна.
За пръв път човек речта ми отне
странна любов жестока и омайна.

Погледнах те дори и за миг
и нещо в мен извика,
и запечата твоя облик -
в здрава чувствителна обвивка.

Дали да дойда при теб
и да се разкрия,
но май за пореден път проклет,
нарочен сърцето си да свия.

Страх ме е да не ме отблъснеш
и да замина пак с наведена глава.
Да те изгубя и в дън земя да потънеш,
а аз да изгоря в любовната лава.

Май те обичам,
май искам да съм с теб.
Наистина май те обичам,
ужас, пак напълно съм обзет.

Ах, как искам да си тук до мен,
дори и само да те гледам.
Да те галя по лицето опиянен,
на красотата да се радвам.

Да те хвана за ръката
и в очите да те погледна,
в тях да ти видя душата
и тя както моята в мен да е пленена.

Да искам всичко това,
но дали ще стане.
Е, това е моята съдба,
дано надеждата да не отпадне.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Unvalued
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-02-10
прочитания: 201
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46646
   Съобщения: 193220
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70115
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753