|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Дървото
Клоните на Дървото всяка минута от Денонощието приветстват Небето. Сякаш то е паметник на Вечния Устрем към Свобода. От появата си на този свят, Дървото е заземено - нищо, че диша, расте, живее и се размножава... То е закотвено на едно място. Светът му е малък и до болка познат. И само клоните му могат частично да се движат и да опознават Света-малкото пространство, отредено за едно дърво. Какво ли е съгрешило, че е обречено на неподвижност!?
През целият си живот Дървото протяга клоните си като ръце нагоре, за да сбъдне Мечтата си и да Целуне небосклона. Жадува за една едничка Прегръдка...Прегръдка с Вечността.
Когато спи, Сънува сини сънища...и като птица се носи в Ефира...
Щастливо ще е Дървото, ако по-рано осъзнае Мисията, Ориста си - Да служи за ориентир и пристан на волните птици.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: sea_love`
раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2007-02-18
прочитания: 360
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7742
Автори: 2105
Произведения: 48938
Съобщения: 209108
Лексикони: 2302
Коментари: 73729
SMS-и: 809
Снимки: 4936
|
|
|
|
|
|
|
|
|
