Нерешителност

Загледан в хоризонта, той чакаше времето да отлети, но времето чакаше с него. Сякаш болката по лицето му не бе достатъчна да предизвика съжалението му. Той изпитваше вина, за намеренията си, но единствено това бе решението да се отърве от страха си. Вече го бе обмислял хиляди пъти, бе разигравал в съзнанието си всяко малко заучено действие от своя план. Сега чакаше. Там на студа сред пълния мрак. Самотата го плашеше и същевременно му даваше сигурност.
След дълго чакане се отказа, отвърна поглед настрани. Едно малко коте се бе сгушило в насъбралата се от вятъра шума в ъгъла на един блок. То беше хърбаво и толкова мръсно, че не се различаваше цвета на козината му. Не издаваше и звук, но присъствието му се усещаше като летен бриз. Точно както мислите в главата на Георги се сблъскваха непрестанно с неговия разум.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: stoqn_17
раздел: Проза -> Пътеписи
публикувана на: 2007-02-20
прочитания: 150
точки: 0 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46665
   Съобщения: 193510
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70136
   SMS-и: 803
   Снимки: 4755