Скъса ли се нишката сърдечна,
пулсът ли от бягане се срина,
мислите ли изкрещяха стреснато,
или просто ...
някой си замина.
Някой-
срещнат в дните ни безцелни,
поздравен без поздрав-
само с устни,
бегъл спомен във души обемни,
спирка в повседневното препускане.
Ненаучени да се обичаме,
ничии,
разминали се с никой.
Плещим автентичните си притчи-
компенсации за драни викове.
В центъра на общата си съвест
кърпим памет с дупки от мечти.
И ако си тръгваме на съмване,
крием експлодирали души.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: marsi
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2007-02-27
прочитания: 108
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8185
   Автори: 2267
   Произведения: 54674
   Съобщения: 256800
   Лексикони: 2612
   Коментари: 86279
   SMS-и: 822
   Снимки: 5635