|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Иде Зима
Мокри улици, празни площади,
дъжд и локви-облаци мрачни,
самотни и пусти-безброй тротоари
се будят очаквайки нечии крачки.
Гъсти мъгли и къщи без хора
изгубени в нищото плачат без глас,
тъжна песен се носи в простора,
тази песен-пея я аз.
Капките дъжд са сълзите ми в мрака,
черните облаци-моята душа,
а в моето сърце-там никой не чака
и в тази мъгла...ще се удуша.
В мене е празно-нима не разбираш,
без слънце е тъжен и мрачен деня,
щом то се покаже-ти вечно го скриваш,
открадна го мила...дори от съня.
Мокри улици, празни площади,
в(ъв) моята душа е празно сега,
сърцето ми тъжно строи барикади-
там зимата иде...с(ъс) нея-снега!
---
Моля където съм ползвал думата "моята" да не бъде
редактирано на "моята"!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2007-02-28
прочитания: 132
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46646
Съобщения: 193220
Лексикони: 2118
Коментари: 70115
SMS-и: 803
Снимки: 4753
|
|
|
|
|
|
|
|
|
