Сам си.Въздухът се сгъстява около теб.Димът те задушава.Ръцете са студени и посинели.Малките вени на лицето ти изпъкнали и оформили нещо като паяжина ясно показват в какво състояние си. Наоколо е тихо. Дори да викаш, няма кой да те чуе.Гласът ти отеква единствено в небесата, а облаците с насмешка гледат на глупостта ти. Да! Покорител си, но и теб смъртта ще покори, ще те надвие.Ще загубиш във вечната битка с нея. Не можеш да помръднеш. Обхваща те странно чувство. Виждаш живота си като на фотоалбум и ти се иска да скъсаш тази страница от него, на която се намираш в момента. Искаш да върнеш времето. Но уви. Времето никога не се връща.Погазил си всичко, спечели всичко. И слава и безсмъртие и гордост бяха за теб, но и болка, сълзи и тъга. Възвиси се в небесата на безкрая и остана завинаги там. Защото ти си покорителят, покорителят на Еверест.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: kisssa
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2007-03-01
прочитания: 93
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8185
   Автори: 2267
   Произведения: 54677
   Съобщения: 256843
   Лексикони: 2612
   Коментари: 86280
   SMS-и: 822
   Снимки: 5636