Когато усетя тъга от раздялата,
когато чуя самотната птица да пее в нощта...
Мисля си за това - какво е любовта?!
Отдаване на две тела или
сливане на две души в една...

А може би тя е тъга,
тъгата когато остана сама!
Идва като вихрушка, сгрява като огън
а си тръгва толкова бързо и оставя само спомен...

В стаята стоя сама и си спомням за страстта, обидата
и за това - какво е да си блуждаеща душа.
Любовта е така неповторима, а раздялата тежка и горчива!

Казват, че времето лекува, но веднъж усетиш ли я ти
дори само от спомена така силно боли...
Спомена от нея в сърцето не може да се заличи...!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ohne dich f
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-03-04
прочитания: 177
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7751
   Автори: 2105
   Произведения: 48996
   Съобщения: 212661
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73704
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954