Старата къща

Слепи очи изтърбушени
и уста като кладенец сух.
Две кукувички са сгушени
на корниза под злия капчук.

Мокър въздух перо понесъл.
Стон на стъпало заспало.
Листа от отминали есени,
под мъртвото огледало.

Силуета на моето детство,
във окъсано старо перде.
Черно-бялото ми наследство,
във албум от преди векове.

От тавана капки натрапчиво,
дълбаят часовника спрял.
Гореста очите ми сграбчва
и изпълва гърдите ми с кал.

Като миг нанизани дните ми,
с гръм и трясък нахлуват в мен.
Бесовете, страстта на мечтите ми
ме събуждат за новия ден.

С реквиема си старата къща,
ме дарява с последни крила.
И отново смеха се завръща,
като Феникс роден в пепелта.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Силует
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-03-06 г.
прочитания: 215
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42753
   Съобщения: 180306
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59634
   SMS-и: 763
   Снимки: 4486