Живеем отново в този свят,
в който всяка крайност разтваря
своят пищен цвят.
Живеем напук на доброто
и къпем се отдавна там дълбоко в злото.
Мъчим се отново да оцелеем,
да възкръснем от болката или да изтлеем.
Обичам мигът, в който си толкова далеко
от мен и същевременно потъващ
в болката, която вали безспирно,
в твоите безумни очи,
които за мен са най-добри!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------