StihoveBG.com
Начало Творби Автори Клубове е-издания е-книжарница Истории Лексикони SMS-и Форум Чат Други
Начало

Наши приятели
Творба - информация

Бездушие

Денонощно вълнува се морето,
вълните с трясък забиват се в брега.
Над тях скалите черни са захапали небето,
и с острите си зъбери сякаш пробиват му гръдта...
А дрипаво детенце върви по улица една,
протяга слаба,мъничка ръчичка към всяка отворена врата,
която после бързо,грубо се затръшва
и то остава без пърчето хляб, желан
за да му задоволи глада...
Скалите надвесват над морето каменните си лица,
в тях вълните се разбиват в пръски пяна.
Облаците черни над водата изкривили са уста,
недоволни сякаш,от бездушието на черната скала...
А детенцето продължава да върви с протегната ръка,
босо,препъва се и пада на улицата, в калта.
Когато става-вижда другите се смеят с охранената си уста
и по бледото му мръсничко лице търкулва се една сълза...
Капят върху каменната гръд пръските солени на вълните,
морето иска със своите вълни да прегърне
зъберите на скалите,
но те отблъскват тази ласка,и вълните пак и пак разбиват се
в острата им маска...
Смрачава се и дъжд започва да вали,
а детенцето върви,плачейки върви.
Дрипите залепват по слабичкото му телце
и стъпва в кални локви с босичкото си краче...
Облаците все повече сякаш се сгъстяват
над разплаканото притъмняло веч море,
а скалите все така бездушно заглушават,
пръските му и тътенът на мрачното небе...
Детенцето стига до края на града,
гладно,изранено,с разплакана душа.
То се свлича изтощено в канафката до пътя,склопило очи,
а дъждът телцето му залива
и се слива с горчивите му,истински сълзи...
До грозните скали има един гладък бряг,
морето нежно милва белият му пясък.
Там каца чайка,разперила криле
и отправя към скалите самотният си крясък...
В канафката детенцето замръзва,
да се стопли в дрипите си се опитва.
И то умира бавно,
склопило очи в глад и самота,
и есенният дъжд е,който само
оплаква кратката му,рано свършила съдба...
На пяна безнадежно разбива се морето,
опръсквайки със сол на чайката крилете,
и отправя тя своя крясък към небето,
и литва-бяла,устремена,взела на
детенцето душата.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Ico_
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-03-06
прочитания: 227
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
Вход

  потребител:
         парола:
                     

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика
   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43681
   Съобщения: 185400
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61817
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581

За контакти За СтиховеБГ Права и задължения FAQ Дарения Блог
Bulgar-BG.com | Clix.bg - виж какво се случва | Far.bg - Новини и Блогове | Авто Обяви | Pic4e.net | Chukni.com | Любовни писма
Онлайн библиотека | Предавател.ком