|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
На зазоряване
Тя замина на зазоряване,
с лъчите от небесната дъга.
Тя замина на зазоряване,
посрещна с усмивка смъртта.
А усмихната тъй, беше спокойна,
далечна и някак неусетна дори.
В началото те трудно повярваха,
че я няма и никой не се затъжи.
Тя замина на зазоряване
на кораб с червени платна.
Тя замина на зазоряване,
а слънцето погали лицето и-тъй бяло в смъртта.
И беше толкова тихо,
муха не бръмчеше дори,
и те сведоха надолу главите си,
и всеки от тях затъжи.
Тя замина на зазоряване,
окъпана от деня, и от нощта.
Тя замина на зазоряване,
красива дори и в смъртта.
И тази смърт бе тъй лека,
че не е нужно да се тъжи,
но човек е любим на човека
и сами падат сълзи.
Тя замина на зазоряване,
обградена от много любов.
Тя замина на зазоряване,
повикана от един прастар зов.
Тя замина на зазоряване...
О, смърт, тъй спокойна и красива,
ти в такъв вид си желана почти...
А кой ли за теб край смъртният ми одър ще тъжи?!...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Ico_
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-03-07 г.
прочитания: 196
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7274
Автори: 1944
Произведения: 42471
Съобщения: 167727
Лексикони: 1825
Коментари: 59131
SMS-и: 762
Снимки: 4406
|
|
|
|
|
|
|
|
|
