Болката непоносима
в себе си задържам
и сълзите горчиви
навътре аз преглъщам,
надигнала се топлина
сладостно прегръщам
и сред чиста светлина
болка аз повръщам.
Умът ми полудя,
главата ми е празна стая,
в която чуваш само това
колко много те желая.
Моля те недей,
не казвай че не ме обичаш
зная че ме лъжеш,
няма смисъл да отричаш.
Вложих в тебе вяра и доверие,
а ти отблъсна ме с усмивка,
изгаря ме отвътре твоето неверие
и нямам накъде да тръгна.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------