Лице от болка изкривено
от огледалото пред мен крещи:
Коя си ти, нещастнице? Къде са моите очи?...
Очи от страх и плач опустошени.
А как ярко грееха в нощта,
когато,страстно влюбени във теб, познаха любовта...
Душа със сълзи напоена
със тихи стъпки тръгва към ръба:
от болка и любов стаени да се спаси във пропастта...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------