Любов

До кога ще имам сили да издържа,
до кога душата ми тази болка ще понася?!
Като в една глуха стая съм сега,
а викът ми удря се в стените!!!
Търся те,ако си останала там някъде по ъглите.

Но напразно търся те аз,ти друг обладаваш
с онази твоя магия в този час...
Напразни са всичките ми усилия да те върна
и отново аз нежно да те прегърна.
Ти си остана само една несбъдната за мен мечта!

Явно съм прокълната да страдам по теб любов,
но вече и сълзите не помагат да чуеш моя зов!
Отново лутам се без път и без посока,
мълчаливо търкулва се и поредната ми сълза.
Поредната сълза,която посвещавам на ЛЮбОВТА...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ohne dich f
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-03-12 г.
прочитания: 165
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42736
   Съобщения: 179260
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59619
   SMS-и: 763
   Снимки: 4483