Даряваш ме с толкова обич чиста,
както преди говориш ми с усмивка...
Ранявах те безброй пъти,
но ти отново под крилото си ми приюти!

Гледаш ме и казваш - "вече си жена",
-а душата мамо скитница още си е тя...
Ходи насам-натам като объркано дете
търси си другарче,а не знае на къде!

Благодаря ти за всяка дума нежна,
благодаря че те има и даваш ми надежда.
Благодаря ти,че моите грешки прости
и най-вярната приятелка остана майко ти!

Ти внасяш стимул и сила в мен,
и хъс за по-добър,по-слънчев ден!
Обичам те с цялата си душа -
мой ангел си ти с разперени крила!!!

Този стих посвещавам на най-обичната
от мен жена - МАЙКА МИ.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ohne dich f
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-03-15
прочитания: 165
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7751
   Автори: 2105
   Произведения: 48996
   Съобщения: 212661
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73704
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954