Огледално момиче

В огледалото любовта ми се стича.
И го пръска на хиляди крясъци.
След тях,любовта ти въртопът увлича.
И се давим във плаващи пясъци.

Да,очите ти търсят силует на кошута.
И копнеят за нежност извечна.
Търсят малки нозе в кристали обути.
И са слепи за кръста и меча ми.

Аз съм там в огледалото. Вещица древна.
Амазонка възседнала стръвно живота си.
С меч издигнат високо до кръв последена.
Жилав цвят, бодлив във пустиня самотен.

Гордостта ми е тъжно начало на здрача.
Знам, че нямаш очи да ме видиш.
Аз съм войн,аз съм дракон.Не плача.
И няма да моля дори да си идеш.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Силует
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-03-17
прочитания: 218
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46646
   Съобщения: 193223
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70115
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753