Силуетно-синкав мрак...
Цигарата ти вае в тишината,
с гъвкави линии изписва
стар любовен знак...
Във мекотата
на прегръдката ти плахо
сподавям своето дихание ...
Ако си позволя да кажа нещо,
дали дъхът на мойте колебания,
димящото безмълвие щом срещне,
не ще разпръсне
този знак, разкрил признание ?...
Дали ще търсим после,
всмуквайки пак трескаво,
онези сладостни нюанси
и сияние ...
Цигарата ще догори, естествено...
Ще тегне само преживяното
ухание...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: neznaina
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-03-17
прочитания: 164
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7750
   Автори: 2105
   Произведения: 48977
   Съобщения: 212182
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73687
   SMS-и: 809
   Снимки: 4938