Като мъничка бяла снежинка
на фона на мрачното сиво небе,
падна душата ми бавно, свлече се
сякаш я някой разсече на две.

Стоя до големият прозорец сама
и гледам побелялата на вън земя-
дърветата са тъжни и самотни
точно като моята душа сега.

Загледана в бялото нищо,си зададох
въпроса: „Защо си тръгна така?”
защо не се получи и имах ли аз вина
за това?

Изведнъж сърцето ми разби се бясно
и исках с все сила да изкрещя –
измамена бях отново, за пореден път
бе осакатена моята клета душа!!!

Но най-много исках ти та ме чуеш
за да разбереш, че ще те залича от душата си
точно както пролетното слънце стопява снега.
Ти беше моята тежка зима, но аз ще ти простя!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Tessa Jhonson
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2007-03-20
прочитания: 72
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52650
   Съобщения: 243353
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81766
   SMS-и: 820
   Снимки: 5401