На татко

Когато гледаш високо от звездите
ти можеш ли да видиш в душите
как страдаме за теб безспирно,
а сърцето опитва се да бъде силно.

За времето, с което ни дари
направи ни ти честни и добри
да следваме докрай мечтата си,
да градим сами съдбата си.

Липсваш ни това е неизбежно,
но времето лети се безметежно
пазим те в сърцата си знай!
любовта ни е безкрай!

Рано ти се прероди,
след теб има болка и сълзи
тръгна по своя звезден път
за да опознаеш райският кът!

Но аз знам, че ти си тук татко,
усещам присъствието ти кратко
да бдиш над нас и пазиш ни от зло
да бъдем завинаги едно!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: nerina
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-03-20
прочитания: 254
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48859
   Съобщения: 214695
   Лексикони: 2299
   Коментари: 73668
   SMS-и: 808
   Снимки: 4953