Ти ме караш да обичам,
караш ме да чувствам грях.
Караш ме да те обичам грешно,
както никой до сега.
Ти си слънцето във мрачният ми ден,
прохладният ветрец във лятна мараня.
Ти си огънят в сърцето,разпалил в мене
пак страстта!
Ти си моят сладък грях,
бягството от реалността.
Ти си тръпката, която разклати из основи
скелето на моята душа.
Ти си забранен плод - ябълката на греха.
Ти си чувството, което показа ми отново пътя към любовта!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------