Родена от морската пяна аз на скалите стоя
и загледана далеч в хоризонта твоето име зова – „Свобода”!
Водата се плиска ва краката ми, лети в без края моята душа,
вятърът роши косите ми, слънчевите лъчи галят смуглата ми снага.
Как искам като чайките волни да бъда сега,
да летя над морето дълбоко - високо
да се нося и да забравя за миг за себе си и за света.
Искам после да се гмурна във водата,
стремглаво да плувам напред – без да спирам, без да се замислям,
само напред, напред, напред...