Преобразяващата сила на спомена

Когато докоснеш се ти до детството в миг чувстваш се прероден!
В миг всички мечти сбъдват се, радваш се ти на слънцето!
Надеждата ражда се с първата глътка от спомена жив
и разбираш, че смисщл имало е
този труден път да вървиш!
И си спомняш как от мечти се бил окрилен,
как небето докосвал си пръсти,
как дъгата описвал си с мисли!
И разбираш, че има надежда за бъдеще,
че трябва да вярваш в доброто
и да даряваш любов,
че Земята усмихва се с изгрева нов!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: moli
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-03-24
прочитания: 152
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7592
   Автори: 2051
   Произведения: 46565
   Съобщения: 228222
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69769
   SMS-и: 803
   Снимки: 4742