Залез в парка...
Двама. Аз и ти!
Едно невричано...
"Завинаги"!

С тиха стъпка
врачка доближи...
(в тайнство -
вплетени ръце,
от безпътност
белязано лице)
Шепот...
в мълчание...

"Бил си нявга Ти вековен бор,
саморасляк сред полето...
Вперил взор в далечния простор,
клоните ти вихрели небето...
(На девойка от съседния табор
с любов си подарил... сърцето)

Ето я... това е ТЯ...
Тича босонога в росната трева.
Косите окичила с дивни цветя.
Очите - две планински езера.
(Смехът й кръшен те опива,
като горски дъх на самодива)

Притъмня... внезапно...
Буря - връхлетя...
Навъсено небето...
дрипи разпиля...

Дочуваш ли... Ехо!?...
"Пази се! Тук ела..."
Озърна се плахо...
Потърси закрила
в прегръдката вечна
на бора самотен...
Търкулна се сълза...
(ех, този поглед на сърна)

Гръм зловещ! Полет! Зов!
В клада се превърна
невъзможната любов.
Феникс разпери крила
прероден във Вечността!"

Парк. Двама.
Лунна светлина.
Говори с Времето
една жена...
Загадъчност...
предрешена Съдба...

"А ти, момиче...
щастливо изглеждаш!?
Не бой се!
Подай ми ръка..."

(Прозрях...
докосвам Вечността)
По дланите ми
лепнеше...
смола!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: @driana
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-20
прочитания: 214
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7750
   Автори: 2105
   Произведения: 48977
   Съобщения: 212182
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73687
   SMS-и: 809
   Снимки: 4938