ШЕПОТ

Събуждам се, а ти ми шепнеш тихо
как вятърът донесъл е сърдит
трупа на чувството, което в мен убиха
с невежество...( и в стихове увит).

Но аз съм будна! Вярно – не боли...
Разочарована не съм, но е студено
и мисля, че съм жива, но почти
не вярвам, че изобщо съм родена.

И леко върху облаци летя.
Не спирай да шептиш, за да не падна.
Човек нещастен с форма на жена,
която малко щастие открадна.

Сега е друго – нищо не личи,
дори това, което беше вярно...
Изфабрикуваха от сто лъжи
една прилична истина коварна.

Не спирай да шептиш, че тишината
с пирон ръждив ще прикове
най-беззащитната си жертва на стената
(не можело да нямам грехове!)

Но, чуваш ли - не вярвам! Просто знам.
Там някъде - на края на света
в една секунда, в милиметър, в грам
„без захар” съществува любовта.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: dream
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-04-01
прочитания: 170
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46668
   Съобщения: 194008
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70156
   SMS-и: 803
   Снимки: 4756