Седя до малкия мъгляв прозорец-
по него полепва дъха ми студен,
пътувам през облаци розово-сини-
малко замислен...и малко смутен.

Слънцето жарко-пак се усмихва,
гали лицето ми с топли лъчи,
после се гмурка долу в морето-
попиващо в моите жадни очи.

Прелитат чайки и гларуси бели-
край мен в(ъв) безкрайния синкав простор,
ятата се губят...в нищото...цели-
далече от моя къс кръгозор.

Носи ме в своята нежна прегръдка-
стария вятър-попътен и тих
и в сво'йто пътуване-всяка секунда-
изпълнена с мигове-жадно отпих.

Вече е топло и някак спокойно,
но всяко пътуване-има и край,
свистят колелата, сирена се чува-
последна спирка-Небесния Рай!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2007-04-02
прочитания: 204
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7750
   Автори: 2105
   Произведения: 48976
   Съобщения: 212088
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73675
   SMS-и: 809
   Снимки: 4937