И ето пак спомени прегръщам,
към миналото поглед пак обръщам.
От очите ми проронва се сълза,
защото няма те до мен сега.
Отново виждам те в ноща,
но щом протегна към теб ръка
изчезваш в мрака без следа.
Помня как вървяхме с тебе под ръка
и колко красив бе света.
Далеч сега си ти от мен
и от убийствена болка съм опиянен.
Беше всичко ти за мен
за теб копнях всеки божи ден,
но зла съдба ни раздели
и сърцето ми на късчета лед разби.
Не се обаждаш телефона пак мълчи,
а колко много искам да се върнеш ти.
Знам че е лудост няма връщане назад,
а не виждам край на този страшен ад.
Ти си огъня в сърцето ми
което без жал разби,
но искам те пак до мен,
нека бъда с теб нощ и ден.
Ти оставаш моята мечта
и за тебе продължавам да тъжа.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------