Той седеше замислен в ъгъла на стаята. Лунната светлина подаваща се през малкото дървено прозорче, огряваше само нозете му. Сякаш бе потънал в забрава, човек не притежаващ живец. Чуваха се поклащанията на клоните на брезата отвън, от спокойния нощен ветрец.
Мъжът взе лисчето от масата, на която се бе упрял и зачете.
Мисълта му бе свободна, неусквернена от грозната проза на реалния живот. Чистота така ценна, колкото знанието.
В началото той се изплаши.
Не знаеше защо, но откриваше мотива у себе си.
Някаква топлота заприижда у него,
това бе смелостта, но този път придобила човешки образ.
Индивидуално е спри!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: stoqn_17
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2007-04-04
прочитания: 98
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8185
   Автори: 2267
   Произведения: 54677
   Съобщения: 256843
   Лексикони: 2612
   Коментари: 86280
   SMS-и: 822
   Снимки: 5636