Прости, моя Душа!
Макове в трънен венец!
Светлина! Молещи пръсти!
Усмивката на Младенец!
Клада! Голгота! Кръст!...

Прости, моя Душа!
Като блюдо раздавах те
Докрай! До сетния залък.
(Душата прошепна едва)
„Но никога не ме предаде,
като онзи Юда жалък!”

Прости, моя Душа!
С кал прокобна опръсквана,
вина и мъст омесени в едно.
(Душата тихичко въздъхна)
„Вплела сламки от косите ти
лястовичката си сви гнездо”

Прости, моя Душа!
Замеряна с камъни! Към бездна,
политайки… Как оцеля!?
„Възкръснах! В гранитна скала
Там! Погален от Слънцето,
нежен еделвайс нацъфтя.”

Прости, моя Душа!
Дори не смогвам да кърпя
до болка стаените рани…
(Стон от сълза се отрони)
„Отдавна! Простих!...
Прераждам се! Извезана в стих!”
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: @driana
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-04-06
прочитания: 188
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52651
   Съобщения: 243384
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81766
   SMS-и: 820
   Снимки: 5401