След Нея към самотните замъци

По стихове на ANONIMNIQ "Самотните замъци" и Dalyana "Завръщане при самотните замъци"

По стъпките Нейни към самотните замъци,
оставили белег в нощта,
очите злокобни, горящи от пламъци,
чертаят безмерна следа.

От кулата черна погледна я гарвана,
със крясък разцепи студа,
луната смутена покри се зад облака,
последва я тъмна мъгла.

С коси разпилени прогонващи вятъра,
развихри се в замъка стар,
с поглед пронизващ разби тъмнината,
жадуваща кръв като звяр.

Вековният замък болезнено млъкна,
отронил последния стон,
застинал във мрака безсилен помръкна,
че Тя не намери подслон.

А, Тя- спотаена и сгушена в кулата,
подпряна на влажните камъни,
отчаяна, тръпнеща, чакаща, плачеща
молитви отправяше пламенни.

Така е било, така и ще бъде,
това е съдба на самотните замъци,
те друга принцеса ще чакат във времето,
оставям на друг да довърши тез страници...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vaniavr46
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-04-08
прочитания: 248
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7550
   Автори: 2042
   Произведения: 45918
   Съобщения: 202011
   Лексикони: 2048
   Коментари: 68551
   SMS-и: 800
   Снимки: 4703