|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Самота
Тиха нощ с безброй звезди,
Слаб шепот в морните дървета.
Лек ветрец, навяващ отпреди,
И тропотът на множество крачета.
Къде е пролетта засмяна;
Къде са преспите студени?
Бледнее лятната премяна,
Отлитат птиците сломени...
Завидна тишина във малката гора,
Ни звук, ни стон, ни песен на щурец.
А ето че пробужда се меката зора
И спира шепотът на топлия ветрец.
Една е самотата и тя върлува там,
Дълбока е скръбта на нейните слова.
Тъгуваш, но оставаш беззащитен, ням,
Като малката гора в бледа синева.
5.06.2004
Маги
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Hlapi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2005-04-26
прочитания: 163
точки: 0 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7508
Автори: 2026
Произведения: 45338
Съобщения: 239760
Лексикони: 2032
Коментари: 67368
SMS-и: 797
Снимки: 4653
|
|
|
|
|
|
|
|
|
