Романс

Тиха нощ... Звездите се усмихват... Около тях се разстила топло сияние като че ли те са морето, където всички човешки сънища потъват, за да спят съществата в леглото върху розови листенца и да сънуват любов. Никъде не се чувства вятър, но дърветата шепнат толкова мило, сякаш са задвижвани от нещо. Луната също е там - тя наблюдава влиянието на своите подчинени и се усмихва нежно...
В стаята е малко хладно. Прозорецът е отворен и свежият въздух покрива двете тела. Той е буден, лежи по гръб с ръце под главата. Голото му тяло диша слабо и той почти не се движи, за да не би спящото до него същество да усети мислите му. Тя има усмивка на устните си. Не чувства нищо, не усеща нищо, само сънува...
Той се обръща, милва нежната и кожа, тя може да усети дъха му... Той я целува по гърлото. Тя се размърдва и усмивката и става все по мила. Той лежи съвсем близо до нея. Настръхналите му косъмчета я докосват. Той я прегръща... Тихо проскимтяване в нощта... "Остави я да спи и да се наслаждава на девствената тишина на природата!...", му говори сърцето.
И звездите ги наблюдават... Две същества, две цветя от ново поколение.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Hlapi
раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2005-04-26
прочитания: 285
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7550
   Автори: 2042
   Произведения: 45911
   Съобщения: 201695
   Лексикони: 2048
   Коментари: 68535
   SMS-и: 800
   Снимки: 4704