Красотата умря.Ненавреме.
Взех цветя.Тръгнах бавно към гроба.
Спрях за кратко.Поздрав последен.
А наоколо...Толкова злоба.

Не посмях да поседна.От мъка
и сълза не пророних дори.
Беше страшно.Стъпка по стъпка,
как човек да не се умори.

После хванах такси.В новините,
нито дума,мълчеше света.
Без печал я изпратихме.Скрити
в свойта слабост... О,суета!

А нима покаяние търсещи,
не докосваме нейния лик.
Как успях с тези пръсти изтръпващи
да се скрия и аз...В този стих!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: HAJK
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-04-13
прочитания: 300
точки: 35 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 18 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52650
   Съобщения: 243353
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81766
   SMS-и: 820
   Снимки: 5401