|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Дано
Любовта ми с теб изглежда бе договор,
който аз спазвах до последния ден.
Допуснати грешки, въпроси без отговор,
преструвки, заблуди стояха до мен.
Ако целувката твоя ми даде живот,
то тръгвайки ти ми отне моето “Аз”,
с усмивки подкупващи-похвален подход,
герой от театър-постановка, мираж...
Сега ми остава да казвам “Дано”.
Дано луната изгрее без теб!
Дано не питам звездите “Защо?”
Дано съня ми не бъде отнет!
Дано небето разцепи го мълния
и твоя образ изтрие завинаги!
Дано не те виждам толкова,
във всеки миг, във всяка една визия!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: vaniavr46
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-04-14
прочитания: 307
точки: 42 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7743
Автори: 2104
Произведения: 48948
Съобщения: 209724
Лексикони: 2302
Коментари: 73745
SMS-и: 809
Снимки: 4937
|
|
|
|
|
|
|
|
|
