С нахапани нежности (безглаголно)

Борба. Битието.

Безсмислено мъдри.

По-дълго разумни.

И често сами.

Във скучните делници

пъстро ухание,

на сини стремежи

и дни със мечти.

Но... слепи за

чуждото бяло

дихание, уж близки

до него, а всъщност далеч...

С нахапани нежности

и липсващи думи,

човеци със болни

и празни души.

С превързани рани

все неразбрани.

Съмнение вечно...

Взаимно обичане

и взаимно отричане

Като шиш... Като вик...

и после заблудата

или самозаблуда...

за любовта-проза и

любовта-стих.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: zlati_ival
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-04-15
прочитания: 191
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7743
   Автори: 2104
   Произведения: 48948
   Съобщения: 209724
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73745
   SMS-и: 809
   Снимки: 4937