Бягство от мрака

В мразовитото царство на мрака-
скрит зад сенки и мрачни стени,
полумъртъв-самотен те чакам-
да ме стоплиш...да спре да боли.

Щом поемеш сега през гората-
не забравяй обратния път,
ще ти свети в мрака луната,
давай смело напред към върхът!

Горе чакат те бесни вулкани-
ще заливат пътеките с кръв,
ще се бориш с милион урагани
и ще бъдеш за вятъра стръв.

Но недей се предава любима
и недей да поглеждаш назад,
давай смело напред-по килима-
който води към моя палат!

Уморена и жадна ще паднеш-
коленичила в мрака студен,
ще ме видиш, ръката ще хванеш-
и ще тръгнеш обратно с(ъс) мен.

И ще крачиме с тебе по пътя-
тъй маркиран с(ъс) бели трохи,
ще ни свети любовно луната-
през студените тъмни гори.

Чакай-всъщност къде са горите,
а къде си изчезнала ти?!-
Просто днес оживяха мечтите-
за живот...и за хубави дни!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2007-04-16
прочитания: 245
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46667
   Съобщения: 193922
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70148
   SMS-и: 803
   Снимки: 4756