Защо ли трябва все да се мъча...?
Да помагам на всеки изпаднал в беда?
Да мисля за тебе, и него и нея,
а на мен самотата да подава ръка?

Защо ли трябва да се усмихвам,
когато душата ми мъка гризе?
Когато сърцето си в спомени стискам
и мойта любов е на мрака във плен?

Защо не живея в приказен звън,
а само на злото песните чувам?
Вървя сред нощта и чувствам се в сън,
очаквам деня, но в мрака все плувам!

Защо да изтрия лицето си мокро,
щом влажно остава то след нощта?
Щом не спира пороя и сълзите се ронят
и вечно за мен ще е тъжен света...?
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: maria_ha
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-04-17
прочитания: 239
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52650
   Съобщения: 243353
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81766
   SMS-и: 820
   Снимки: 5401