Не си ли спомняш?

Излез от този
стягащ те пашкул!
Не си ли спомняш -
ти си пеперуда?
И красотата
сред душата ти шепти:
пусни ме, залинявам.
Във заблуда,
че там си защитена
ти мълчиш.
Но времето сгъстява се
и капе
от спомен - мед,
от есен -лепкав сок
по кожата на залеза -
приятел.
Крилата ти
са мигли на копнеж
и сладко пърхат
над очи небесни.
Небе - енигма.
Порив за летеж.
Да устоиш на мрака
не е лесно.
Пашкулът се втвърдява
и руши,
и като малка,
нежна Афродита
без пяна
и море
ще се родиш
в душа - планета
още неоткрита.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Lilith
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2007-04-20
прочитания: 88
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7743
   Автори: 2104
   Произведения: 48948
   Съобщения: 209724
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73745
   SMS-и: 809
   Снимки: 4937