Нощ на прилепи и самота

На перваза на прозореца
в една нощ с огромна бяла луна-
босите ми крака в спор
с грапавините по стената,
косата ми в разговор
с тихия глас на вятъра,
душата ми в плен на тъгата.
Долу е един забележителен свят,
който само нощем може да се види-
щурците са ключовете,
които отварят онази врата,
зад която ме чака светлината.
Свирете!
Цигулките ви -
едри капки светлинен дъжд,
ловят нотите на тишината,
връщат я обратно
в съкровеното лоно
на нощта,
в която ми се иска
като прилеп
с главата надолу
да увисна,
точно под перваза
на твоя прозорец
и да слушам
как се гърчиш
в ноктите на самотата.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Lilith
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-04-20
прочитания: 87
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7744
   Автори: 2105
   Произведения: 48965
   Съобщения: 210165
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73763
   SMS-и: 809
   Снимки: 4941