|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Аз вярвах...
Аз вярвах,че Луната ще цъфти,
когато я докоснат наште мисли.
Аз вярвах, но не вярваше май ти,
отровни бяха твоите, нечисти.
Тя- цвете пълнолунно залиня,
превърна се във каменна пустиня.
Сам Армстронг знамето от кратера прибра,
към миналото тихо си замина.
И няма неоткрити чудеса,
когато се затваряш като мида,
в която бисерът е сянка на река,
потънала в морето. Стара книга
с отдавна избледнели писмена
по страниците хепатитно жълти
в небето се разгръща. Спи града,
а някъде на изток дишаш.Същи.
Аз вярвах...
Ех, не вярваше май ти.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Lilith
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2007-04-20
прочитания: 131
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7744
Автори: 2105
Произведения: 48955
Съобщения: 209859
Лексикони: 2302
Коментари: 73748
SMS-и: 809
Снимки: 4940
|
|
|
|
|
|
|
|
|
