По Бетовен

В деня, когато погребваме шхуните
и слънцето скрива лика си,
а вятъра вие протяжно -
умиращо улично куче.
Въжетата – скъсващо опнати,
платната – ушити на ризи
и котвите – медальони,
върху гърди на вдовици.
Моряшките люти проклятия -
стенания на оплаквачки,
а бурите – смъртно притихнали
от днес ще ни отминават.
В деня, когато погребваме шхуните,
мечтите ни – боси сираци,
безвъзвратно губят посоката
към сбъднатата Итака...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rad
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2007-04-20
прочитания: 133
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48859
   Съобщения: 214695
   Лексикони: 2299
   Коментари: 73668
   SMS-и: 808
   Снимки: 4953