Аз се връщам, небръснат след дългия път.
Ти ме чакаш на прашната гара.
Гледам - влюбени гълъби кротко кълват
и си гукат, изпълнени с вяра.

Мъкна куфара, пълен с убити мечти.
Ни една не направих реална.
Просълзена към мен приближаваш се ти
и ме гледаш с усмивка печална.

Знам, потеглих внезапно. И в миг излетях,
като гълъб от клетка железна.
В любовта ни верига от болки съзрях
и поисках от теб да изчезна.

Хванах влака, по тъмно. Подобно беглец,
който търси в света свободата.
Бях навярно един малодушен подлец.
Но живее ли малка душата?

Ще поскита бездомна. Напред и назад.
Ще изгаря от връзки фалшиви.
Ще трепери от вятъра в утринен хлад.
Ще ридае от мисли горчиви.

А накрая ще хване последния шанс
да се върне при дом и любима.
Двата влюбени гълъба литват над нас.
Любовта ни... Дали ще я има?

Аз се връщам, небръснат и пълен с вина.
Ти ме чакаш, облечена в бяло.
Колко дълга целувка на мъж и жена.
Гукат гълъби - в ново начало.

(От цикъла "Стихотворения за влюбените")

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-04-22
прочитания: 346
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7744
   Автори: 2105
   Произведения: 48968
   Съобщения: 210254
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73765
   SMS-и: 809
   Снимки: 4941