|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Иди си
Не не искам да тръгваш. Боли.
Не не искам сълзливи очи,
рани, от които да кърви
и безкрай от разбити мечти!
Боли, но как да отрека
душата ми към теб е устремена
и кажи ми как да я спра
така от теб е тя пленена.
По-добре е да спрем дотук,
виж времето дори е спряло
да го направим дори и напук,
за да не остане сърце осиротяло.
И как силна да бъда щом ме изгаря,
дали е късно за мене вече не знам,
ако все още огъня в теб се разгаря
потуши го моля те, където е там.
Със струни докосна моята душа
всяка фибра в мен ми говори,
че тя е огледало на твоята душа
и е готова в теб да се разтвори.
Но моля те, когато утрото настъпи
и слънцето погали земята със лъчи,
иди си моля те, иди си
аз не мога – ти го направи!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: nerina
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-04-24
прочитания: 266
точки: 44 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7722
Автори: 2101
Произведения: 48617
Съобщения: 213802
Лексикони: 2292
Коментари: 73237
SMS-и: 806
Снимки: 4937
|
|
|
|
|
|
|
|
|
