Ти помниш ли чудния дъх на листата
и птиците, пеещи в свойте гнезда,
когато неволно ти стиснах ръката,
а ти се усмихна: Виж, пада звезда!

Ти помниш ли вятъра свеж в езерата,
когато по тихата гладка вода
вълшебни петна нарисува луната,
а ти ми прошепна: Виж, пада звезда!

Ти помниш ли снежната нощ, тишината?
За нашата обич, подобно следа,
звезда полетя и се скри в тъмнината,
но никой не каза: Виж, пада звезда!

(От цикъла "Стихотворения за съкрушените")
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-04-23
прочитания: 239
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7751
   Автори: 2105
   Произведения: 48996
   Съобщения: 212661
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73704
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954