И пак отново търсиш брод,
откъдето да премине мисълта ти.
И пак в пролуката отправяш взор,
с надежда за искрица щастие.
Съзираш маските изпаднали в транс,
невиждащи, безочливо те зяпат.
Но нали, познат е вече тоз вариант,
ти с хъс в мрежите се мяташ.
Народе,
предполагам си разбрал,
че пристигнал си отново късно.
Чужда песен всеки е запял,
но спектакъла не е завършил.