|
ЗИМНА ПРИКАЗКА
На племенницата ми Петя
Протягай ръчички, мъниче!
Наше мъничко, чудно момиченце!
Ето, ще завали твоя първи сняг,
а ти още не знаеш,
че снежинките щипят,
приятно.
Не знаеш, какво е Коледа,
как изглежда зимната приказка.
А редиш пръстчета, лелче.
Усмихваш се, сгушена в ръцете ни.
Гледай,
от небето как се спуска снега.
Как по пътя си всичко почиства.
Как заспива земята под бяло юрганче,
а ние в белотата й, как се пречистваме.
Протягай ръчички, звездице!
И ти, и бялото,
не търпите лошо в очите, душите.
А ние, продължаваме всички,
все напред, към мечтите си.
А на пролет, с цветята и птиците,
с нови сили ще се прераждаме.
Ех, да можем тая градина- света ни,
от всички плевели да прочистим!
Да надделее доброто, да разцъфти,
да остане,
за теб
и за всички онези, които ще дойдат.
Протягай ръчички, мъниче!
Стъпвай смело,
наше мъничко, чудно момиченце!
Защото Коледа е толкова красива с теб,
както и твоята първа бяла приказка.
Ти още не знаеш, че тайно,
наистина в Дядо Коледа вярваме.
И догодина по тебе, всички ще тичаме,
към пързалката.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: neola
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-12-16
прочитания: 120
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7720
Автори: 2100
Произведения: 48567
Съобщения: 210230
Лексикони: 2284
Коментари: 73078
SMS-и: 806
Снимки: 4936
|
|
|
