Страхувах се,
при всяко твое тръгване,
да не потъвам в себе си.
Страхувах се,
сълзите си с дъжд да смеся
на прозореца.
Страхувах се,
със спомените да заспивам вечер.
От любовта, ужасно се страхувах.
Загубих те.
С чело опряно на стъклото,
търся мислено следите ти.
Късно ли е?!
Сега не се страхувам да обичам.
...Залезът потъва в сълзите ми.