Приготви ми трапеза от радост.
Огладнях от житейска тъга.
Имам нужда от чиста наслада
и от нежност гореща сега.
Застели тази дървена маса
със покривка от бяла любов.
И забравени думи, прекрасни,
прошепни ми във тих благослов.
Те ще бъдат в сърцето ми залък,
със сълзи от възторг насолен.
Оня смисъл на ново начало -
че отново си влюбена в мен.
Те ще бъдат в душата ми вино,
по-различно от всички вина.
Със цвета на красива невинност
и с дъха на узрели зърна.
Те ще бъдат желаната младост,
по която трептя остарял.
Приготви ми трапеза от радост!
Приюти ме - безлик, огладнял!
Дай ми всичките сладостни думи,
за които забравих почти!
Ето, чакам те! Гладен, безумен...
А сърцето преглъща мечти...
(От цикъла "Стихотворения за съкрушените")
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------