Иди си...
Тя не заслужава
да й плетеш бесило от надежди.
И нека тихо в празната й стая
хербарий да подреждат часовете
от спомени предишни – черно бели
и есени ухаещи на златно...
Сама ще си окъпе страховете
преди да ги покрие със савана.
Ще ги гримира.Те като заспали
ще легнат бавно в тъмните й мисли.
Един от тях за тебе ще запази.
Да се бои, че може да те има...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rad
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-04-24
прочитания: 106
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52651
   Съобщения: 243384
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81766
   SMS-и: 820
   Снимки: 5401